„Посягах към храната, за да се справя с всяка моя емоция – стрес, усилие, притеснение, дори радост. „Справянето“ траеше минути, максимум час-два, но вината и пресищането продължаваха да присъстват много по-дълго след това.
Сега, когато се нуждая от бърз стимул, от вдигане на енергията или дори от начин, по който да празнувам нещо наистина добро в живота си, аз тренирам. Това справяне ме пренася до следващата тренировка, за разлика от сладкишите и сладоледа! И вместо да се чувствам виновна, аз се гордея с по-силното си тяло.“

Сп. Cosmopolitan