Водата е жизнено необходима съставка на човешкия организъм. Тя съставлява около 75 % от телесната маса на новороденото и почти 60 % от теглото на възрастния човек. Представлява естествена среда за осъществяване на обмяната на вещества. Като фактор на хомеостазата (хомеостазата или хомеостазис е свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми) в организма водата изпълнява редица функции:
· Разтваря веществата, включващи се в биохимичните процеси;
·Участва в процеса на пасивен транспорт на течности и разтворени вещества в тъканите;
·Способства за поддържане на постоянството на осмотичното налягане и алкално-киселинното равновесие в организма;
Осигурява процесите на изхвърляне на отпадачни продукти от организма;
·Участва в терморегулацията на организма;
·Поради голямото си повърхностно напрежение създава капилярните сили, които са един фактор за движение на кръвта в капилярните съдове.
Известно е, че 2/3 от наличната вода се намират в клетките (интрацелуларна течност), а останалото количество извън тях (екстрацелуларна течност). По-голямата  част от екстрацелуларната течност изпълва междуклетъчното пространство (тъканна течност, която е 15 % от телесното теглото), а по-малка част е съставка на кръвната плазма.
Количеството и съставът на водата в здравия организъм се поддържат на относително постоянно ниво, като балансът между постъпващата и отделяната от организма вода е обект на непрекъснато регулиране. Известно е, че без постъпване на вода в организма животът може да се подържа в продължение само няколко дни. За едно денонощие възрастния човек се нуждае от 2,5 – 3,0 л вода, като минималния задължителен е 1,5 л.
Нуждата от вода се задоволява предимно чрез приемането на питейна вода и различни течности, а също и чрез хранителни продукти – съдържанието на вода в повечето храни превишава 50 %, а в някои зеленчуци и плодове достига до 90 %. Организмът получава вода и при процесите на окисление на органичните вещества – т. нар. оксидационна вода. Количеството на тази вода , която е около 350 – 400 мл., се дължи в най-голяма степен на изгарянето на мазнини. При окисление на 100 г мазнини се образуват 170 мл вода,а при окисление на 100 г  въглехидрати и белтъци – съответно 55 и 41 мл  вода. При хранителен режим с преобладаване на мастно въглехидратна храна организмът ще изпитва по-малка нужда от вода, от колкото при режим с преобладаване на белтъчна храна.  Не трябва да се забравя, че изхвърлянето на урея (пик. к-на) и други подобни разпадни продукти чрез бъбреците изисква усилена филтрация на урина, респективно по-голямо количество вода в кръвната плазма.