През 1996 година, Мат Деймън се снима във филма „Кураж под огъня”, в който играе уволнил се американски войник пристрастен към дрогата. За да изглежда достоверно, той се подлага на драстична диета лишена от всякакви мазнини, тежки физически упражнения и така сваля 18 килограма за три месеца. Всичките тези усилия са положени заради два снимачни дни и в крайна сметка го отвеждат в болница. Лекарите определят като чист късмет, това че сърцето на Мат не е намалило обема си и няма деформации. Следващите няколко години Мат Деймън непрекъснато приема медикаменти, за да възстанови до нормални нива кортизола, повишен в следствие на стреса от диетата.

Дори и да не става дума за подобни крайности, повечето диети се базират на принципа „лишаване”: лишаване от мазнини, лишаване от въглехидрати, а оттам и лишаване от калории.

Преди да решим да намалим мазнините драстично, трябва да се запитаме от кои точно да се лишим.

Защо държавите от средиземноморския район са известни с най-малкия брой сърдечни заболявания в сравнение с останалите развити държави? Освен консумацията на вино и риба, има още един виновник – зехтина. Защо японките не страдат от неприятните странични ефекти на критическата възраст? Заради една мазнина – лецитинът, който се съдържа в „мазната” соя, низвергната от всички диети. Какъв е смисълът да се лишаваме от здравословни мазнини и после да пием омега мастни киселини като добавки? Просто спрете да се доверявате на реклами за „здравословен” маргарин и не пържете в топло пресовано слънчогледово олио и палмова мазнина.

Сърцето ни се храни с мазнини, „лошият” холестерол се чисти от „добрия” холестерол, без мазнини тялото ни не може да произвежда някои хормони и да усвоява мастно разтворимите витамини.

По същият начин трябва да се подходи и към ниско въглехидратните диети. Кои въглехидрати да намалим или въобще да изключим от менюто си? Кои са „добрите” и „лошите” въглехидрати?

Специалистите по хранене делят на въглехидратите на прости и сложни.

Простите въглехидрати са моно- и дизахариди, а сложните са полизахариди и олигозахариди. Дотук със сложните думички! Въглехидратите са тези, които предизвикват най-бързо чувство за засищане. Всички си спомняме как в детството ни нашите бабите ни предупреждаваха: „Не яж сладко, че ще си развалиш апетита, а след малко ще обядваме!” Най-често забраняваните въглехидрати са картофите, ориза и царевицата. Да видим обаче колко опасни са те: на 100 гр. картофи се падат 0,78 г. захари, при ориза те са от 0,12 до 0,85 г, а при царевицата са 3,2 г. Далеч след тях остава несправедливо избягваната пшеница с 0 г. захари.

Услужливите производители на храни бързат да сложат етикети „без захар” или „диетично”.

Какво означава това? Отговорът е: глюкозо-фруктозен сироп, високо-фруктозен царевичен сироп, Е 950 или Е 951. Първите две подслаждащи вещества се ползват масово в цял свят през последните 30 години, но едва напоследък излязоха данни от биохимични изследвания, сочещи, че това са виновниците за затлъстяването, защото не предизвикват усещане за ситост. Е 951 или аспартам е любимецът на всички производители на диетични газирани напитки и се продава под марката „Нутра Суийт”. Битката с тази отрова, която в организма се разгражда до формалдехид, после до мравчена киселина и причинява ацидоза, продължава от доста време. В инструкциите за безопасност при полети на американските военновъздушни сили изрично се забранява приема на каквото и да е количество аспартам от пилотите. Без коментар!

Е 950 или ацесулфам К се счита за карциноген, който освен това уврежда щитовидната жлеза и се свързва с малформации при новородени.

Информиран избор не е лишено от смисъл словосъчетание.

Диетите и диетичните продукти крият неподозирани рискове, най-малкият от които е да си върнете килограмите. Както пише Александър Чернев в книгата си „Парадоксът на диетите”, излязла в САЩ през октомври 2011: “Данните сочат, че често пъти хората на диета взимат много по-лоши решения при избора си на храна, отколкото тези, които не са така концентрирани върху свалянето на килограми. Дори и най-чистосърдечната мотивация за спазване на диета ще се окаже недостатъчна, ако не успеем да разберем и преодолеем ирационалните аспекти на поведението ни като потребители.”

Превод: М. Попова